Днес за съжаление се разбра една не добра новина. Не казвам лоша, защото в положението на това прекрасно момиче имаше варианти за лоша новина, но сега тя е само „не добра“.
След като постнаха на страницата на кампанията новината започнах да чета коментарите.
Бях притеснен да ви кажа. Очаквах по типично български стил да се почне с упреци за страната, в която живеем, за здравната ни система и за всички виновни и не до там виновни докато накрая се измести темата от живота и здравето на Ади до личното ни перманентно недоволство.
Както казва един мой любимец „Да ама не!“.
Нямате идея как се почувствах докато пристигаха коментарите, аз чета те продължават да се увеличават, млади хора които пожелаваха сили и смелост на Ади и не спираха да я окуражават да не спира да се бори. И тя ще го направи, сигурен съм. Лесно е да се биеш в гърдите, че си българин когато нашите станат 4-ти в света…е... аз и сега се гордея, че съм българин и че живея тук. И още повече се гордея, че онези деца, които събираха пари за Ади и сега продължават да се молят за нея са нашето бъдеще.
Това ще бъде България.
Държава на Ангели!
Благодаря ви Ангели!
Благодаря ти Ади, че ни показа, че можем!
Няма коментари:
Публикуване на коментар